Старобългарски речник
капат 
капат -каплѭ -каплш несв Капя, стичам се, изливам се на капки ꙇ бꙑвъ въ подвѕѣ. прлежьнѣе молѣаше сѧ. ꙇ бꙑстъ потъ его ѣко  каплѧ кръве каплѭштѧ на ꙁемлѭ М Лк 22.44 З А СК сънідетъ ѣко дождь на рѹно. ї ѣко каплѣ капѫштіѣ на ꙁемлѫ СП 71.6 вдѣахѫ капл҄ѫштꙙ оть н҄его крьв. капл҄ѣм С 51.13 медъ бо капл҄етъ отъ ѹстьнѹ женꙑ блѫдьнꙑ С 350.30—351.1  акꙑ сьребро слъꙁꙑ вьрꙙштꙙ капаахѫ по лантама на ꙁемьѭ С 397.25—26 медъ капл҄ѧ μελίρρυτος От който капе мед. [Образно.] ѡ веле медъ капьѭшт ѧꙁꙑкъ дѣт С 327.1—2 Изч М З А СК СП С Гр καταβαίνω στάζω ἀποστάζω ῥιπτέω Нвб капя ОА ВА АК НТ Дюв НГер МлБТР БТР АР ДА Срв Капновата вода МИ ГХ, МИМ Капеш МИ Капейнците МИ ВП,ТО