Старобългарски речник
кападок҄скъ 
кападок҄скъ -ꙑ прил МИ Кападокийски, който се отнася до Кападокия — разположена между Галатия, Ликаония, Киликия, Армения и Понт бѣахѫ же вон кападок҄скꙑѧ странꙑ С 69.3 стааго васл҄ѣ арꙿхеппа к҄есарѧ кападок҄їскꙑѧ С 81.30 Изч С От гр [τῶν] Καππαδοκῶν кападок҄їскъ Нвб кападокийски