Старобългарски речник
кананѣ 
кананѣ -ꙗ м ЛИ смонъ кананѣ Σίμων ὁ Καναναῖος Кананит, наричан още Симон Зилот [Лк 6.15, Деян 1.13] — прозвище на един от 12–те апостоли ѡбѣма же на десѧте аплма. ꙇмена сѫтъ се ... смонъ кананѣ М Мт 10.14 З ꙇ сътвор дъва на десѧте да бѫдѫтъ съ нмь ...  смона. кананѣа А Мк 3.18 Изч М З