Старобългарски речник
камꙑкъ 
камꙑкъ -а м 1. Камък въсхватвъ съ ꙁемьѧ камꙑкꙿ. връже на главѫ прѣподобьнааго С 557.30 Скала, каменен блок. тъ же  не сѣдаѭштѹѹмѹ сꙙ  сѹхѹмѹ камꙑкѹ въꙁдрастт повелѣ на покаꙁан ꙋдомъ С 300.17—18 Образно. ꙗко тъ стъ дѹховьнꙑ  жвъ камꙑкꙿ С 485.16 2. Надгробен камък повелѣ стоѧштмъ тѹ ждомъ отъвалт камꙑкъ С 316.17 хотѣаше отъвалт камꙑкъ отъ гроба С 472.29 3. Езически каменен бог, идол от камък не бꙑшꙙ къ глѹхѹ  неподвжьнѹ камꙑкѹ толко творл тьштан. дадде же м на н҄ь власть.  покажѫ вамъ кого ьтете  кꙿто стъ богъ вашъ С 27.20 хоштете л  отъ камꙑка сего ѹслꙑшат ... ꙗко прѣльштате сꙙ С 34.16 С Гр λίϑος πέτρα камкꙿ Нвб камък, камик диал ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР ДА Камика МИ ЙЗ,МИПан Лошия камик МИ Малки вълчи камик МИ ЙЗ,МИПан