Старобългарски речник
камо
камо
нареч
1. Накъде, в коя посока
камо грꙙдетъ. камо съходтъ. гоже съмрьть не можетꙿ ѹдръжат
С
459.19
2. Някъде
кого ловѣка ... въ тьмнцѫ въвръженѹ бꙑвъшѹ старѣшноѭ. хотꙙштаа его л камо спѹстт. л въ кѫѭ мѫкѫ прѣдат ... не поштетъ л самъ ходатаꙗ себѣ
С
361.15
3. На кое място, къде
на въꙁдѹсѣ вънѫ гласъ спѹштааше. камо сꙙ подвꙁата трофме. еукарпѡне
С
210.25
4.
Като съюз. Въвежда подчинени допълнителни косвеновъпросителни изречения: накъде
гла емѹ тома г не вѣмь камо деш
М
Йо 14.5
З
А
СК
ꙇ ходѧ въ тъмѣ. не вѣстъ камо детъ
М
Йо 12.35
З
А
Б
ѣко вѣмь отъ кѫдѹ прдъ камо грѧдѫ. вꙑ же не вѣсте отъ кѫдѹ грѧдѫ камо дѫ
М
Йо 8.14
З
А
ослѣп ѧ не вѣдѣахѫ камо дѫтъ. не можаахѫ прблжт сꙙ
С
3.10
М
З
А
СК
Б
С
Гр
ποῦ
Нвб
камо
остар
диал
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
МлБТР
БТР
АР
кам ’къде’
диал
НТ
Дюв
РРОДД