Старобългарски речник
камень 
камень -ꙗ ср събир Камъни, камънак глѭ бо вамъ. ѣко можетъ бъ. оⷮ каменѣ сего въꙁдвгнѫті ѩда авраамѹ А Мт 3.9 вждъ каково камене  каково ꙁъдане М Мк 13.1 З дрꙋгаа же падѫ на каменехъ М Мт 13.5 З отъ срѣдꙑ камьньѣ дадѩтъ гласъ СП 103.12 по стнѣ  нꙑнꙗ камен свꙙто валꙗтъ сꙙ по ꙁем С 294.29 Скали. ꙇ ꙁемлѣ потрѧсе сѧ. ꙇ камене распаде сѧ М Мт 27.51 З, А, СК. Срв. СЕ50b 25—51аС485.19 С485.19 каменьмь побват [бт, побт] λιϑάζω, λιϑοβολέω, καταλιϑάζω Убивам, пребивам с камъни овогда каменмъ бꙗхѫ га С 480.29 ового же каменемь побшѧ М Мт 21.35 ЗI А СК ꙁбвꙑ пркꙑ. ꙇ каменемь побваѩ М Мт 23.37 ЗI А аште л реемъ отъ лкъ. люде вьс каменемь побіѭтъ нꙑ М Лк 20.6 З по многах мѫках. каменемъ побен. бꙑстъ Е 38b 9  повелѣ тѹ сѫштаꙗ въ ровѣ каменмъ побт С 6.14 метат камень [на кого] λιϑάζω, λιϑοβολέω Хвърлям камъни срещу някого; удрям, замерям с камъни някого о добрѣ дѣлѣ не метемъ каменѣ на тѧ М Йо 10.33 З А ꙁа кое хъ дѣло камене на мѧ метете М Йо 10.32 З А толма же беꙁбожьн т меташꙙ камен на правьдьнка С 216.27 камень мъногоцѣньно [драго, ьстьно] λίϑοι τίμιοι Скъпоценни камъни ѹкрашенꙑ каменмъ многоцѣнънꙑмъ С 6.29—30 се цѣсарь вѣньць отъ каменꙗ драгааго ношѫ С 368.16  ꙗкоже аште кꙿто вдтꙿ вѣдро ꙁлато. мѣѭште ѫтръ камене ьстьно С 344.4—5  каменмъ ьстънꙑмь не тольма сꙙ бъшꙙ свьтѣла С 380.18—19 кꙑ ѹспѣхъ повѣждъ м ьстьнааго каменꙗ сего С 447.8—9 М З А СК Б Н Е СП СЕ С Гр λίϑος πέτρα τὰ πετρώδη λιϑόστροτον камене каменіе камен каменье камьнье Нвб камене, камъне, камъни ОА АК НТ Дюв НГер МлБТР ДА Срв камънак, каменак ОА Дюв НГер ДА