Старобългарски речник
калъ 
калъ -а м Кал, тиня, нечистотия свнь ѣже ꙁмꙑвъш сѧ. пакꙑ въ калѣ калѣетъ сѧ СЕ 70a 12—13 Образно. въꙁалка же отъ кала жвѣ о сътвор С 344.22 тнавъ калъ βόρβορος καὶ πηλός Тинеста кал  вдѣхъ сво стъство акꙑ бсъръ бльштꙙштъ сꙙ. мрътво же тѣлесъно вдѣн. акꙑ тнавъ калъ смрьдꙙшть рънъ С 167.22 Изч СЕ С Гр πηλός Нвб кал ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР МлБТР Бот ДА