Старобългарски речник
калѹнтнъ 
калѹнтнъ -а м Жител на Калита — гр. Καλυτηνός — град в Писидия, където са умр. мъченически братята Алфей, Александър и Зосима по времето на имп. Диоклециан [284—305г.]. Пр. на 28 септември пр дѡклтѣнѣ цр[...] мѫен[...] (ке)лѹнтна. (погр. вм. калѹнтнъ, Slovník jazyka staroslověnského, т. II, К—О, с. 8) алфа Е 37б 16 Изч Е От гр τῶν Καλυτηνῶν