Старобългарски речник
калстъ
калстъ
-а
м
ЛИ
Калист — християнин, един от 42–та мъченици, пострадали ок. 840 г. в Амория, обл. Фригия [Мала Азия]. Пр. на 6 март
мѣсꙙца марта .ꙁ҃. мѫен стꙑхъ славънꙑхъ новоꙗвьшїхъ сꙙ мѫенкъ. ѳеѡдора ... калста ... дрѹжнꙑ хꙿ
С
54.7
ьстьнѫѭ го главѫ отъсѣкошꙙ. потомь же ѳеѡфла проспаѳа. по н҄емъ калста спаѳара
С
64.9
Изч
С
От
гр
Κάλλιστος
Нвб
Калист
ЛИ
ОА
СтИл,РЛФИ