Старобългарски речник
калнкъ 
калнкъ -а м ЛИ 1. Калиник — християнин, умр. мъченически по времето на имп. Деций [249—251 г.] заедно с Тирс и Левкий. Пр. на 14 декември мⷺца дⷦ҇е г҃ ꙇ҃ стааⷢ҇ тѵрса левка калнка А 129b 20 2. Калиник — цариградски патриарх [694—705 г.]. Пр. на 23 август. [в А стои дата 13 август. В глаг. текст: 23] мⷺца авгⷭ҇о ҃г҃ стаго оца наⷲ҇го калнка А 152a 19—20 А Гр Καλλίνικος Нвб Калиник ЛИ Калиников ФИ СтИл,РЛФИ