Старобългарски речник
каюна
каюна
-ꙑ
м
ЛИ
Каиюна — погрешно написано вм. Маиюма — име на монах, сподвижник на св. Анин [15 март]
бꙑвъ въ ѫтрьн҄ пѹстꙑн҄ стꙑ анна. обрѣте прѣподобьна нѣкого въ манастꙑр жвѫшта. же памꙙт благꙑ достонъ стъ. каюна (погр. вм. маюна, Север., с. 547, бел. под линия) менемь. жвѫшта въꙁдръжанмъ велкомъ нштетоѭ
С
547.15
Изч
С
Гр
Μαϊουμᾶς