Старобългарски речник
канъ 
канъ -а м ЛИ Каин — според библейското предание син на Адам и Ева, брат на Авел [Бит 4.1, 2] то бо рееш гда слꙑшш бога глагол҄ѫшта къ канꙋ. къде авел҄ь братъ тво С 304.25 ꙗкоже н отꙿцѹ же решт кде с адаме. л канѹ кде авел҄ь братъ т С 306. 4 ставьꙗѧ тво старѣшна стъ дꙗволъ. кръмнкъ ꙁмꙗ. а канъ прѣждънкъ. мѣнце бо т ꙁълое дꙗволъ дастъ. а ꙁмꙗ кръмвъш корабь. адама въ потопъ сьмрьт сьведе С 400.8 а канъ прѣждънкъ. пон҄е тебе дѣл҄ьма ꙁавст. прьво сї ѹбоство сътвор С 400.10 не сце бо брата ѹбівъ канъ оскврьн ꙁемьѭ. С 485.9 Изч С Гр Κάϊν От евр qájin [от арам и араб qjn]