Старобългарски речник
каафнъ 
каафнъ прил притеж ЛИ Каяфов, Каяфин — който се отнася до Каяфа [Каиафа] воін ведош іса. на дворъ каіꙗфнъ еже естъ преторъ СК Мк 15.16 Срв. СЕ48а 5 ꙇ въпрашаемꙑ вꙿсѭ нощь стѹденѫѭ, на дворѣ каафнѣ СЕ 48а 24 Изч СК СЕ Гр τοῦ Καϊάφα каіꙗфнъ