Старобългарски речник
каафа 
каафа -ꙑ м ЛИ Каяфа [Каиафа] — юдейски първосвещеник по времето на Христос он же емъше сса вѣсѧ къ каѣфѣ архереов М Мт 26.57 З А СК еднъ же етеръ отъ нхъ. каѣфа архере сꙑ лѣтѹ томѹ. рее мъ М Йо 11.49 З А ꙇ ведошѧ  въ дворъ каафнъ. къ каафѣ СЕ 48а 5 два архерѣаа. ꙇ анна ꙇ каафа К 13b 8 поставшꙙ ꙗкоже ꙁълодѣꙗ каꙗфѣ. съвꙙꙁашꙙ рѫцѣ го С 477.9 М З А СК Б СЕ К С Гр Καϊάφας каꙗфа каѣфа каіафа каіѣфа каіꙗфа каꙇфа каꙇѣфа