Старобългарски речник
каꙁньць
каꙁньць
-а
м
Hачалник на военен отряд
аб по дꙿномъ дꙿн. прде съ множьствомъ воводъ каꙁньцъ жѹпанъ. сановтꙑм. съ вьслѣдьствѹѭштм тѣмъ. бештслънꙑм во
С
561.24
Изч
С
каꙁньцъ
Нвб
казнец АМС
Срв
казнител
остар
книж
РРОДД
казовен
’военен, воински’
ДА
