Старобългарски речник

каꙁнь^I

каꙁнь - ж Наказание, възмездие ѹправленъ естъ въ црство нбсное. ꙇбо нѣстъ намъ мала каꙁнь. обѣщаваѭщмъ сѧ хрант. вꙿсѣ прѣжде реенаа СЕ 91а 11 кто отъ васъ вънѫтрь града събраѧ въ цръкв правовѣрнꙑхъ. то съмрьтънѫѭ каꙁнь прметъ С 199.27 каꙁнь сътворт τιμωρέομαι Накажа не прде бо въ прьво пршьств. мѫт  каꙁнь сьтворт невѣрьнꙑмъ С 481.11—12 Изч СЕ С Гр κίνδυνος ζημία Нвб казън РРОДД ДА