Старобългарски речник
каꙁт 
каꙁт -кажѫ каꙁш несв Провалям, развалям, изкривявам сего дѣлма  въ псан дрѹꙁѣѣмъ глаголааше. не вѣрѹ вьсѣкомѹ словес. нтоже бо сце каꙁтъ жꙁн ловѣьскъѩ. ꙗко еже скоро вѣроват глагол҄емꙑмъ се С 305.25 Изч С Гр ἀνατρέπω Нвб Срв казня остар РРОДД ЕтБАН