Старобългарски речник
каꙁат 
каꙁат -кажѫ -кажеш несв 1. Казвам, говоря, съобщавам тъгда стꙑ кононъ въꙁдъхнѫ на н҄ꙙ глагол҄ꙙ  кажꙙ мь. вдте кꙿто вам съвладетъ С 36.28 ’то глаголаахѫ не пш цръ ждовъскъ. с рѣь не каж стнꙑ. н дръꙁновенꙗ нашего богъ обл С 403.16  прсно бо мѹ помнааше дьнь  дѣлесꙑ  словесꙑ кажꙙ ꙗко не гонеꙁнетъ прѣдадꙑ С 412.20 нъ  но бол҄ьше. же грꙙдѫшта мь прѣжде каꙁааше. не бо нъ обраꙁъ онъ бѣаше агньць С 417.23 2. Показвам, указвам, посочвам сам же сꙙ вьсѣмь кажѫште по въꙁдѹхѹ. краахѫ повѣдаѭште своꙗ мена С 52.28 л пртьѫ ѹкаꙁатъ се. л пакꙑ кажетъ ꙗко въ ношт въстан бѫдетъ С 372.16 т тъгда глагол҄етъ о въскрьсен.  же вꙑ многѫ кажѫштѫ ьсть стъ.  кажѫштѹ ꙗко сетънаꙗ ождаѭтъ дръꙁнѫвъшхъ же дръꙁнѫшꙙ сътворт С 445.6,7 вьпл҄ь же  павьлъ кажетъ глагол҄ꙙ. въ повелѣн  въ гласѣ арꙿхаггеловѣ. въ послѣдн҄мъ трѫбьн. сьдетъ сь небесе С 372.17—18 ꙗкоже ( въ) съдрав трѹдолю(б)ъвьньі по(с)пѣшен(м)ь гнь дѣлес(ъ) покаꙁоват. () в(ъ б)о(лѣ)ꙁн вьсе трьпѣне  мльане съ радостѭ каꙁат ЗЛ Iа 9 3. Съветвам, поучавам, напътствам, уговарям  прстѫпвъ наꙙ мѫенкѹ каꙁат глагол҄ꙙ. покор сꙙ мьнѣ ловѣе  цѣсарѹ да не ѹмьреш С 61.13  сам о себѣ подвжемъ сꙙ на добро.  сь бо гда каꙁааше  ѹтел҄ь не слѹшаше. нъ гда нкогоже бѣ кажѫшта. тъгда своѭ сьвѣсть раꙁѹмѣвъ С 415.3,4 да  до послѣдьнꙗго веера трьпꙙ мѹ прѣбꙑ. каꙁааше бо  ѹааше  вьсаьскꙑ пеааше сꙙ мь С 409.23 да како въ отъаан прѣбꙑвъ. до конꙿца дшѫ своѭ погѹбтъ.  ꙗкоже на мноꙁѣ кажꙙ. молꙙ прпадаꙙ. кланꙗѧ сꙙ С 527.14 н дноѧ же ноѧ особь памꙙнѫ правьдꙑ. нъ тъьѭ съ вьсѣмь мръ мѣт. кажꙙ ꙗко вьсего бол҄е се стъ С 423.21 4. Наставлявам, възпитавам осѣжден бꙑ(...) отъ гѣ каже(...) Е15б 10 каꙁат сѧ Е С ЗЛ Гр λέγω γράφω διατυπόω ἐνδείκνυμι ἐπιδείκνυμι δείκνυμι παραινέω νουϑετέω παιδεύω Нвб казвам, кажа ОА ВА АК НТ Бот Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА