Старобългарски речник
кадт 
кадт -каждѫ -кадш несв Кадя [c тамян и др.] прикадявам  прностъ б҃ свѣщ.  кадтъ ерѣ. творѧ. моⷧ҇твѫ сѭ СЕ 19b 13 ꙇ потомь въжегъ б҃ свѣщ. кадтъ окръсть СЕ 20b 8 Изч СЕ Гр ϑυμιάω Нвб кадя ОА ВА НТ АК Дюв НГер МлБТР АР ДА