Старобългарски речник
кадльнъ 
кадльнъ -ꙑ прил Който се отнася до кадило, кадилница; кадилен, тамянов ѣв же сѧ емѹ анћъ. гнь стоѩ о деснѫѭ олтарѣ кадлънаего М Лк 1.11 З А тꙑ съподоб  въ кротость. въ любьвь. въ съвръшене. въ хѫдожъство. прност тебѣ пѣне. ꙇ словословесѣ ꙇ мⷧтвꙑ. въ вонѭ кадлънѫѭ. съвръш емѹ жвотъ СЕ 95а 19—20 Изч М З А СЕ Гр τοῦ ϑυμιάματος [τοῦ] εὐωδίας. Bap. кадлънъ Нвб кадилен остар ВА