Старобългарски речник
кадло 
кадло -а ср Благовоние, тамян; дим от тамян вьсесъжагаемꙑѩ можданьі ї въꙁнесѫ тебѣ съ каділомъ овьнꙑ. въꙁнесѫ тебѣ волꙑ  коꙁълꙑ СП 65.15 блгвенъ ес бже оць нашхъ. премꙑ кадло ꙁахарꙑно. і лѩ вѣрънааго. в’сеплодъное СЕ 15b 10 покадⷮ҇ же ѡлътⷬ҇а.  гⷮ҇ле мⷧ҇о сⷿ҇. кадло прносмъ прѣдъ тѧ гі СЕ 42а 8 Изч СП СЕ Гр ϑυμίαμα Нвб кадило остар диал ОА ВА Дюв НГер МлБТР ДА Срв кадил м ДА кадилка ж ДА кадеш, кадиш, кадъш ДА