Старобългарски речник
ћ 
ћ I. Буквен знак. Дванадесетата буква от стб. глаг. азбука, наречена г҄ервь; в глаг. ⰼ; в кир. транслитерация ћ; в нвб. звук г ҄. II. Числен знак. В глаг. и в кир. издания на стб. глаг. паметници ⰼ҃, ћ҃=30, XXX. Числ. бр. трь десѧте, тр десѧт. Тридесет гребъше же ѣко дъва десѧтѣ  пѧть стад. л ћ҃т. ѹꙁьрѣшѧ са ходѧща по морю М Йо 6.19 З А по ъто вьꙁімаеші ћ҃ съребрьнікъ. ꙇюдо К 5b 32 Числ. ред. трдесѧтꙑ. Тридесети. мⷺца тⷢ҇о ћ҃. обрѣтене еⷭ҇нъⷯ҇ мощ стааⷢ҇ клмента папежа рмска А 141b 6 В състава на сл. числ. бѣ же тѹ еднъ лвкъ. ћ҃. ꙇ осмь лѣтъ мꙑ въ недѫѕѣ своемь М Йо 5.5 З А еваⷸ҇ оⷮ маⷬ҇ глаⷡ҇ р҃ћ҃а҃ А 115c 4 М З А СЕ К Гр λ´ τριάκοντα