Старобългарски речник
ꙗковъ 
ꙗковъ -а м ЛИ 1. Яков [Иаков] — старозаветен патриарх, син на Исаак и Ревека [Бит 25.21, 26], внук на Авраам, легендарен родоначалник на “дванадесетте израилски колена”. Пр. в Неделята на Праотците [Неделята преди Рождество Христово] саакь же роді акова. аковъ же роді юдѫ  братіѭ его А Мт 1.2 СК ꙇ вьꙁлѧгѫтъ съ авраамомъ  сакомь. ꙇ ѣковомь. въ црств небсцѣемь М Мт 8.11 З А СК ї ѹвѣдѩтъ ѣко бъ обладаетъ їѣковомъ СП 58.14 въстан бжⷪе сѫд ꙁем. їꙗковъ. съпавъ ꙗко львъ.  въста ꙗкоже скумьнъ С 478.25 2. Яков [Иаков] — баща на Йосиф Праведни [Обручник] маттанъ же роді. акова. аковъ же роді осіфа мѫжа марна А Мт 1.15, 16 СК 3. Яков [Иаков] Зеведеев [Стари] — брат на Йоан Богослов, един от 12–те апостоли; обезглавен от Ирод Агрипа ок. 44 г. Пр. на 30 април, 30 юни [Събор на 12–те апостоли] [през IX—X в. и на 15 ноември] ꙇ прѣшедъ отъ тѫдѹ ѹꙁьрѣ ѣкова ꙁеведеова. ꙇ оана братра его М Мк 1.19 З  ѣкова ꙁеведеова. ꙇ оана братра ѣковлѣ М Мк 3.17 З мⷺца ноⷠ҇ѩ д҃і҃ стааго ѣкова апла брата стаго оана евⷸ҇ста А 127а 15 4. Яков [Иаков] Мали, брат Господен — син на Йосиф Праведни, един от 70–те апостоли, пръв иерусалимски епископ, автор на първото послание от състава на Новия завет. Пр. на 23 октомври, 4 януари [Събор на 70–те апостоли], Неделята след Рождество [през IX—X в. — Неделята след Рождество, 23 октомври, 30 април и събота на II седмица след Пасха] не мат л его нарцаетъ сѧ марѣ. ꙇ братрьѣ его ѣковѣ  осфъ. ꙇ смонъ юда М Мт 13.55 З не сь л естъ тектонъ снъ марнъ. братръ же ѣковѹ  ос  юдѣ  смонѹ М Мк 6.3 З въ нхъже бѣ  марѣ магдалн. ꙇ марѣ ѣкова малаего. ꙇ мат осова. ꙇ салом М Мк 15.40 З мⷺца октⷠ҇о ҃в҃. стааⷢ҇ апла ѣкова. брата гнѣ А 124а 3 ного же отъ апостолъ не вдѣхъ. нъ тъкмо ꙗкова брата господьнꙗ С 246.22 5. Яков Черноризец — отшелник [IV в.] край пл. Кармил [Палестина]. Пр. на 4 март [IX в. и на 28 януари] жт їꙗкѡва рънорꙁьца С 513.15  потомъ пршъдъ къ рабѹ бжю акѡвѹ С 517.29—30 прꙁъвавъ бж рабъ акѡвъ С 531.26 по малѣхъ дьнехъ съконьа сꙙ блаженꙑ ꙗкѡвъ въ старост добрѣ С 532.2 ꙗковъ алфеовъ ᾿Ιάκωβος ὁ τοῦ ᾿Αλφαίου Яков [Иаков] Алфеев — един от 12–те апостоли, брат на евангелиста Матей. Пр. на 9 октомври [през IX—X в. и на 9 ноември] тома  матьте мꙑтарь. ѣковъ альфеовъ. ꙇ келеве нареенꙑ таде М Мт 10.3 З ꙇ томѫ. ꙇ ѣкова алф҄еова. ꙇ тадеа  смона М Мк 3.18 З матьтѣа  томѫ. ѣкова альфеова М Лк 6.15 З ꙗковъ персѣннъ ᾿Ιάκωβος ὁ Πέρσης Яков Персянин — християнин, умр. мъченически по времето на сасанидските владетели Иездигерд I [399—421 г.] и Варахран V [421—439 г.]. Пр. на 27 ноември мⷺца ноⷠ҇ѩ ҃ж҃ стрⷭ҇а стъⷯ҇ мⷱкь коꙁмꙑ  дамана оⷮ аравѩ.  стаго мⷱка перꙿсѣнна А 127b 11—12 М З А СК У СП СЕ К С П10 Гр ᾿Ιακώβ ᾿Ιάκωβος От евр ҄Ia‘qōb, ҄ia‘aqōb ҄ia‘aqub-’el ’Бог да помогне’ аковъ ѣковъ Нвб Яков ЛИ Яковов ФИ Яковски ФИ Яковчев ФИ СтИл,РЛФИ