Старобългарски речник
ꙗковл҄ь 
ꙗковл҄ь прил притеж от ЛИ 1. Яковов, на патриарх Яков аꙁъ есмъ бъ аврамль. ꙇ богъ саковъ. ꙇ бъ ѣковль М Мт 22.32 ЗI ꙇ въцѣсартъ сѧ въ домѹ ѣколвл въ вѣкꙑ М Лк 1.33 З А СК бѣ же тѹ стѹденецъ ѣковль М Йо 4.6 З А любтъ гъ врата сѡнѣ. пае въсѣхъ селъ ѣковлъ Е 26б 17 ѣко повелѣніе ілево естъ. ї сѫдъ ба їѣковлѣ СП 80.5 нъ егда ѹꙁьрѧтъ ѧда хъ дѣла моѣ .. ꙇ остѧтъ домъ ѣковль К 1а 12 тебе мѣѭште ꙗковл҄ отроц. драгаго  мѫдрааго їѡсфа. въ тьмнꙑ егѹпꙿтъ пѹстшꙙ С 389.19 2. Яковов, на Яков Зеведеев [Стари] ꙇ сътвор дъва на десѧте да бѫдѫтъ съ нмь ...  ѣкова ꙁеведеова. ꙇ оана братра ѣковлѣ. ꙇ нарее ма менѣ. воанръћесъ М Мк 3.17 З ꙇ не остав т по себѣ н едного же. тъкмо петра  ѣкова. ꙇ оана братра ѣковлѣ М Мк 5.37 З 3. Яковов, на Яков — брата Господен [Яков Мали] вь нхъ же бѣ марѣ магдалꙑні і (ма)марѣ ѣковлѣ  ос мат. ꙇ мат сновѹ ꙁеведеовѹ М Мт 27.56 З А прглас ѹенкꙑ своѩ. ꙇ ꙁбъравъ отъ нхъ дъва на десѧте. ѩже  апостолꙑ нарее ... ѣкова альфеова. ꙇ смона нарцаемааго ꙁлота. ꙇюдѫ ѣковлѣ М Лк 6.15 З М З А СК Е СП СЕ К С Гр [τοῦ] ᾿Ιακώβ аковл҄ь ѣковл҄ь іѣковъ ѣковлъ