Старобългарски речник
ꙗ
ꙗ
-ѩ
ж
ЛИ
Ия [Иа] — християнка, умр. мъченически [ок. 362—364 г.] в Персия по времето на Шапур [Сапор] II [309—379 г.]. Пр. на 11 септемрви [през IX—X в. на 25 септември]
(стрст)ъ стаго мⷱ҇ка. рѡмана. їѧ. града внъꙁантїска. (!) пр савор цр. перъсъстѣ. ї стго панфотⷺ҇
Е
36б 2
Изч
Е
Гр
῎Ια