Старобългарски речник
юлꙗнъ 
юлꙗнъ -а м ЛИ 1. Юлиан [Илиан] — един от 40–те кападокийски войни–християни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия [Армения] по времето на имп. Лициний [308—324 г.]. Пр. на 9 март се мъ мена ... ѹалъ. ѹлꙗнъ. сснї С 69.12 2. Юлиан Отстъпник — прозвище на Цезар Флавий Клавдий Юлиан Август, римски император [361—363 г.] іѹлꙗнѹ тъгда пршедъшѹ въ антохскꙑ градъ С 214.1 въꙁвѣстшꙙ црѹ ѹлꙗнѹ С 217.5 3. Юлиан — християнин мъченик. Пр. на 2 септември мцⷺа сепⷠ҇ б҃ стааⷢ҇ мⷱка маманта ѹльѣна. флпа  теодотіѩ А 113d 24 4. Юлиан — християнин от Кападокия, умр. мъченически заедно с Памфил, Порфирий и др. в Кесария в началото на IV в. Пр. на 16 февруари стъх мⷱкъ ... порфла селевка. ѹлана.  нѣхъ А 142b 15—16 5. Юлиан — име на архиепископа на Неокесария, провинция Понт Полемона [Мала Азия], споменато в житието на Анин от Супрасълския сборник юлꙗнъ же  блаженꙑѧ памꙙт бꙑвꙑ прьвꙑ еппъ. новꙑѧ к҄есарѧ града С 554.4 А С Гр ᾿Ιουλιανός Αἱλιανός ѹлꙗнъ ѹльѣнъ ѹланъ Нвб Юлиан, Юлиян СтИл,РЛФИ