Старобългарски речник
юлта 
юлта -ꙑ ж ЛИ Юлита — християнка, умр. мъченически заедно със сина си Кирик [ок. 304 г.] в Тарс, Киликия [Мала Азия]. Пр. на 15 юли мⷺца юⷧ҇ д҃ꙇ҃. стаго мⷱка кѵрка. ѹлтъ мтре его А 150b 24 Изч А Гр ᾿Ιουλίττα ѹлта Нвб Юлита СтИл,РЛФИ