Старобългарски речник
юднъ 
юднъ прил притеж от ЛИ 1. Юдин, на Юда — един от прадедите на Христос ꙇ тъ бѣ съ ѣко тремъ десѧтемъ лѣтъ нанаѩ. снъ сꙑ ѣко мьнмъ бѣ. ꙇосфовъ. ꙇлевъ. маттатовъ ... семеоновъ. ꙇосфовъ. ꙇюднъ М Лк 3.26 З 2. Юдин, на Юда Искариотски — предателят на Христос ѡ горькꙑ ꙇюднъ обліітелю ѣвль сѧ тѧжьі осіла. ꙇ съ іюдоѭ прѣмѣнь сѧ. отъ дьѣвола къ хѹ. ꙇ съвѣдѣтель імѣѩ крста К 11b 35 ꙁьр бо колко тъгда ꙁведе отъ юднꙑ дѹшꙙ. бесѣдован обꙑа. обьшт же на трепеꙁѣ. ѹдеса ѹен С 411.28 ѡ веле хсово ловѣколюб. ѡ веле юдно беꙁакон С 419.26 тъгда бо же  вьꙁꙙ хлѣбъ юда. тѹ въско вь н҄ь дꙗволъ. не пльть обдꙙ господьнѫ. нъ стѹдъ обдꙙ юднъ С 421.4 то наꙙло ꙁьло на ловѣьскъ родъ. отъ отьаньꙗ юдна обрѣтъ. да въставъ отъ ꙁемьѧ ѹстрьм сꙙ въ мра С 523.19 Изч М З К С Гр τοῦ ᾿Ιούδα τοῦ ᾿Ιωδά ꙇюднъ Нвб юдин ОА ВА НГер ЕтМл БТР