Старобългарски речник
юда 
юда -ꙑ м ЛИ 1. Юда [Иуда] — четвъртият син на старозаветния патриарх Яков и на Лия [Бит 29.35]. Пр. в Неделята на Праотците аковъ же роді юдѫ  братіѭ его А Мт 1.2 СК їюда цръ моі. моавь коньбъ ѹпьваньѣ моего СП 59.10 2. Юда [Иуда] Яковов — брат Господен, наречен Левей и Тадей, един от 12–те апостоли, автор на съборно послание. Пр. на 19 юни и 30 юни [Събор на 12–те апостоли] не мат л его нарцаетъ сѧ марѣ. ꙇ братрьѣ его ѣковъ  осфъ. ꙇ смонъ юда М Мт 13.55 З не сь л естъ тектонъ снъ марнъ. братръ же ѣковѹ  ос  юдѣ  смонѹ М Мк 6.3 З ꙇ ꙁбъравъ отъ нхъ дъва на десѧте. ѩже  апостолꙑ нарее. смона ... аньдрѣѭ ... ꙇюдѫ ѣковлѣ М Лк 6.15 З бѣ юда дрѹгꙑ ѹенкъ. рьвьнвꙑ наремъ С 410.15 3. Юда [Иуда] Искариотски — един от 12те апостоли, предателят на Христос тъгда шедъ отъ обоѭ ндсѧт(!) нарцаемꙑ юда скаротъскꙑ къ архереомъ рее М Мт 26.14 З, А, СК. Срв. К4а 16 тъгда вдѣвъ юда прѣдавꙑ его. ѣко осѫдшѧ . раскаавъ сѧ въꙁврат тр десѧт съребрьнкъ М Мт 27.3 З А СК вьнде же сотона вꙑюдѫ. нарцаемааго скаротъ М Лк 22.3 З ꙇс же рее емѹ юдо лобъꙁанемь л сна лскааго прѣдаеш М Лк 22.48 З глааше же юдѫ смонова. ꙇскарота М Йо 6.71 З на нежоге прде ѹенкъ сво ꙇюда скаротъскꙑ.  лобъꙁавꙑ на лѫкахъ СЕ 47 b 22 помѧн ꙇюдѫ скаротъскааго. ѹбоѣвъша сѧ СЕ 49а 17—18 ꙇюда не можаше его прѣдат. аште не бі самъ хотѣлъ К 5а 3 не бѫді нікътоже сьде ꙇюда сꙑ. нікътоже лѫкавенъ К 8а 8 нъ съпасъ ѹмꙑ ноꙁѣ прѣдавъшоѹмѹ (!)  юдѣ С 303.23 тако  сего отъ ꙁьлобꙑ проꙁъват  решт. їюда прѣдавьнкъ С 410.22 юда стоꙗше блꙁъ хъ тъ рекꙑ. то хоштете м дат  аꙁъ вамъ прѣдамꙑ  С 413.13 тъгда бо же  вьꙁꙙ хлѣбъ юда. тѹ въско вь н҄ь дꙗволъ С 421.2 М З А СК СП СЕ К С Гр ᾿Ιούδας ᾿Ιούδα От евр ’҄iehūdah ’хвалете Бога’ юда ꙇюда їюда Нвб Юда ’предател зъл, лош човек ’ ЕтМл