Старобългарски речник
щѧдь 
щѧдь -ꙗ ср вдѣвъ же многꙑ фарісеѩ  садѹкеѩ грѩдѫщѧ на крщене его. рее мъ. щѧдѣ ехдънова. кто съкаꙁа вамъ бѣжаті оⷮ грѩдѫштааго гнѣва А Мт 3.7 Срв.Лк 3.7 М З А СК ꙇштѧдьѣ ехдънова како можете добро глат ꙁъл сѫще М Мт 12.34 З А ꙁмѩ щѧдьѣ ехдънова како ѹбѣжте отъ сѫда ћеонъскааго М Мт 23.33 щѧдьꙗ хдьнова γεννήματα τῶν ἐχιδνῶν Рожби на змии ехидни [ прен.], зли, подли, коварни хора Изч М З А СК щѧд щꙙд ꙇштѧдь ꙇштѧд Нвб Срв изчадие книж ОА ВА ЕтМл МлБТР БТР АР РБЕ