Старобългарски речник
щстт 
щстт -щщѫ -щстш св Очистя, освободя някого от грях или от зъл дух, който му причинява болест; излекувам ꙇ се прокаженъ прстѫпь. кланѣше сѧ емѹ глѧ. г аште хощеш можеш мѧ щстт М Мт 8.2 З, А. Срв.Мк 1.40 Изч М З А Гр καϑαρίζω штстт ꙇштстт істті Нвб Срв изчистя ОА ВА НТ АК Бот Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ