Старобългарски речник
цѣлѣт 
цѣлѣт -цѣлѣѭ -цѣлѣш св Оздравея, изцеля се, излекувам се ѡ жено вельѣ естъ вѣра твоѣ. бѫд тебѣ ѣкоже хощеш. ꙇ сцѣлѣ дъщ еѩ во тъ асъ М Мт 15.28 З СК ꙁде ꙁ него бѣсъ. ꙇ сцѣлѣ отрокъ томь асѣ М Мт 17.18 А СК ръц словомъ  сцѣелѣтъ отрокъ мо М Лк 7.7 А СК ꙇ жена сѫшт въ тоен кръве ... ѣже балѣмъ ꙁдаѣвъш вьсе мѣне. н отъ едного же не може сцѣлѣт М Лк 8.43 З А СК нкътоже бо таѩ врѣдъ сво. а не покаꙁаѩ его враю. т ꙇцѣлѣетъ СЕ 68а 9 аште ѹспе сцѣлѣтъ С 306.15—16  мꙑ ꙗꙁвен мъ ꙗꙁвоѭ го цѣлѣхомꙑ С 436.27 Прич. мин. деят. като същ. цѣлѣвꙑ м ед ὁ ἰαϑείς, ὁ τεϑεραπεϑμένος Този, който е оздравял; този, който се е излекувал въпросшѧ же  къто естъ къ рекꙑ тебѣ. вьꙁьм одръ тво  ход. ꙇсцѣлѣвꙑ же не вѣдѣаше кто естъ М Йо 5.13 З А глахѫ же юде сцѣлѣвъшюѹмѹ. собота естъ  не достотъ тебѣ вьꙁѧт одра твоего М Йо 5.10 З А М З А СК У СЕ С Гр ἰάομαι ϑεραπεύομαι ὑγιαίνω σῴζομαι сцѣлѣт ꙇцѣлѣт ꙇсцѣлѣт їцѣлѣт Нвб изцеля остар ОА ВА НТ НГер ЕтМл МлБТР АР БТР РБЕ