Старобългарски речник
цѣлт 
цѣлт -цѣлѭ -цѣлш св 1. Излекувам, изцеря от болест, недъг прстѫпшѧ къ немѹ хром  слѣп въ цркве  сцѣл ѩ М Мт 21.14 ЗI ЗП ꙇ сцѣл мъногꙑ недѫжънꙑ ꙇмѫштѧ раꙁлънꙑ ѩѕѧ М Мк 1.34 З посъла мѧ. ꙇсцѣлтъ съкрѹшенꙑѩ срдцемь М Лк 4.18 А СК ꙇ съшедъ съ нм ста на мѣстѣ равьнѣ.  народъ ѹенкъ его. ꙇ мъножьство мъного люд ... ꙇже прдѫ послѹшатъ его. ꙇ сцѣлтъ сѧ отъ недѫгъ М Лк 6.17 З А СК обрѣтѫ болѧштааго раба сцѣлѣвъша М Лк 7.10 З А СК сцѣл мъногꙑ отъ недѫгъ. ꙇ ранъ  дхъ ꙁълъ М Лк 7.21 З молѣаше . да съндетъ  ꙇсцѣлтъ сна его. бѣ ѹмраѩ М Йо 4.47А ꙇ сънмаахѫ сѧ народ мноѕ. слꙑшат ꙇ цѣлтъ сѧ отъ н҄его. отъ недѫгъ своꙇхъ З Лк 5.15 цѣле тѧ Е 30а 10 ; ісцѣл мѩ гі ѣко съмѩшѩ сѩ кості моѩ СП 6.3 ꙇ цѣл  отъ вꙿсего недѫга. плътъскаго  дшевънааго СЕ 25b 1 вꙿсѭ болѣꙁнь скръб лежѧщѧѩ. въ срц ꙇхъ цѣл СЕ 57b 6—7 ꙇсцѣлі ѣꙁвѫ К 8b 20 аꙁъ повел҄ѫ враемъ цѣлт тꙙ С 115.4 прстѫп къ асклпю  тъ тꙙ стѣлтъ (вм. сцѣлтъ, Север., с. 115, бел. под линия) С 115.6 мо ребро цѣлло стъ. болѣꙁнь твого ребра С 469.27; о н же сьврьшенѣ ѭ хотꙙште сцѣлт. оставшꙙ ѭ ѹ мен дьва дьн С 525.23 Образно.  хрꙁмѣ пролꙗвъш сꙙ.  вьсь мръ сцѣльш С 457.6 въкѹсхъ тебе рад ꙁль. да сцѣл҄ѫ тебе С 469.20 повѣшенъ бꙑстъ на дрѣвѣ. да бꙑвъшь древь грѣхъ. дрѣвомъ ловѣкомꙿ цѣлтъ С 482.14 2. Прен. Възстановя, поправя нещо погрешно, нередно, лошо сътрѩсе ꙁемлѭ і съмѩте ѭ. ї сцѣлі съкрѹшенъѣ еѩ ѣко подвіжа сѩ СП 59.4 снде ангельскꙑ владꙑка въ їѡрданьскꙑѧ водꙑ.  свꙙтвъ водьно стьство вьсѫ вьсел҄енѫѭ сцѣллъ С 496.15 цѣлт сѧ М З А СК ЗП Е СП СЕ К С Гр ϑεραπεύω ἀποϑεραπέυω ἰάομαι ὑγιῆ ποιέω ἁγιάζω ξηραίνω ἐξεγείρω сцѣлт стѣлт ісцѣлт ꙇсцѣлт ꙇсцѣліт Вж. при цѣлѣт Нвб