Старобългарски речник
цѣл҄ень 
цѣл҄ень -ꙗ ср 1. Излекуване, оздравяване, изцеление трѣбѹѭштѧѩ цѣленѣ цѣлѣаше М Лк 9.11 З се ꙁгонѭ бѣсꙑ. ꙇ цѣленѣ творѭ дьнесь М Лк 13.32 нѣстъ їстѣленѣ плът моеї отъ лца гнѣва твоего СП 37.4 въкѹшенемь водꙑ сеѩ. ꙇ да бѫдетъ намъ гі въ цѣлене дш ꙇ тѣлѹ СЕ 6а 19 ; тꙑ самъ влко ст масло се. да бѫдетъ на цѣлене. помаꙁаѭщмъ сѧ мь СЕ 27а 8 аште імаші ъто на врага ... раꙁдрѣші вражъдѫ. да прѣімеші сцѣленье отъ трапеꙁꙑ К 8b 21—22 вдѣшꙙ ... болꙙштхъ сцѣл҄ен С 323.22 же б вьлѣꙁлъ по въꙁмѫштенї водꙑ. наслаждааше сꙙ цѣл҄еньꙗ С 496.12—13 ꙁлѣꙁ  став ѧ въ малѣ. дон҄елже съвръшено прметꙿ цѣл҄ень старьцъ С 555.8 ногама болꙙ ... гоже благодатьѭ божьѭ  слоѭ распꙙтааго цѣл ...  славꙙ ба. пож же по цѣл҄енї бол҄е ѳ҃ лѣтъ. ѧже съдравъ сътвор С 564.27 Лечение. ꙇ страсть въведе ісцѣленье К 10а 40 мноꙁ ... не могѫште сътръпѣт. страданьꙗ  болѣꙁн враевьнааго цѣл҄еньꙗ ... напраснѫ враꙿбѫ полѹаахѫ С 556.26 2. Лекарство, лек аште т реетъ пото ꙁлъъ  оцьтъ сплъ. рьц мꙋ ... та бо ꙁльъ сладость бꙑстъ намъ  сцѣл҄ень С 484.11 М З СП СЕ К С Гр ϑεραπεία ἴασις ἴαμα ὑγεία εὐρωστία ἀλεειφάρμακον Нвб изцеление книж остар ОА ВА НГер ЕтМл МлБТР АР БТР РБЕ