Старобългарски речник
шьствь 
шьствь -ꙗ ср Излизане, напущане прде нѣкто палатї. отъ цръствѹѭштааго сꙑ града. дꙑ же отъ апамѧ. же по шъств го. отъ велкааго града анꙿтохїскааго. пораженъ дхомъ непрꙗꙁнномъ С 562.8 Изч С шъстве Нвб изшествие остар ВА