Старобългарски речник
тѹрꙗ 
тѹрꙗ -ѩ ж МИ Итурия — област в северозападната част на Палестина между Дамаск, реката Йордан, планината Хермон, Трахонитида и Гавланитида, наречена на името на Йетур — син на Измаил [Бит 25.15]. Ок. I в. — една от петте провинции на територията на древния Васан флпѹ же братрѹ его етврътовластъствѹѭштѹ тѹреѭ  трахонтъскоѭ ст(р)аноѭ ... бꙑстъ глъ бжі къ оанѹ М Лк 3.1 Изч М З А СК Б Гр ᾿Ιτουραία От евр ҄ietūr ’област, село’ тѵрꙗ тѹрꙗ тѵрꙗ