Старобългарски речник
сѧкнѫт
сѧкнѫт
-сѧкнѫ
-сѧкнеш
св
1. Пресекна, престана да тека
ꙇ абе сѧкнѫ стоьнкъ кръве еѩ
М
Мк 5.29
З
А
СК
У
Прен.Престана да се проявявам, прекратя се.
ꙇ ꙁа ѹмъножене беꙁаконѣ. ꙇсѧкнетъ любꙑ мъногꙑхъ
М
Мт 24.12
ЗI
А
СК
ЗП
2. Пресъхна, пресуша се, стана сух
ꙁапрѣті ръмьнумѹ морю. ї сѩе. проведе ѩ въ беꙁдънѣ ѣко по пѹстъꙶні
СП
105.9
вдѣ мѣсто нѣкако. акꙑ вапѫ сѫштѫ сꙙкꙿшѫ. тнꙑ смрьдꙙштѫ пльнѫ
С
193.13
Изч
М
З
А
СК
ЗП
У
СП
С
Гр
ξηραίνομαι
ψύχομαι
οὐχ ὕδατος
ꙇсѧкнѫт
ꙇсꙙкнѫт
Нвб
Срв
секвам, секна
диал
изсеквам, изсекна
диал
МлБТР