Старобългарски речник
схꙑтт
схꙑтт
-схꙑщѫ
-схꙑтш
св
1. Изтръгна, грабна, отвлека
пробьщ мѧ пакꙑ стадѣ твоемь стꙑхъ. ꙇꙁ негоже мѧ схꙑт пронꙑрвъ врагъ
СЕ
78b 14
2. Спася, освободя
ꙗко не тььѭ отъ самѣхꙿ тѣхъ. адовъ вратъ. нъ отъ рода огн҄ьнааго мѫкꙿ схꙑттъ ловѣка
С
514.4
Изч
СЕ
С
Гр
ἐξαρπάζω
Нвб
Срв
[по]хитя
ОА
ВА
Дюв
ЕтМл
БТР
АР