Старобългарски речник
ꙁходъ 
ꙁходъ -а м 1. Излизане, напускане въ ісходъ їлевъ отъ егіпта СП 113.1 положішѩ ꙁнаменіѣ своѣ ꙁнаменіѣ і не поꙁнашѩ. ѣко въ ісходъ прѣвꙑше СП 73.5 рождьство го вьсемѹ словѹ оделѣ. а  отъ гроба () сходъ прѣдетъ вьсего помꙑсла С 501.17 Изход, втората книга от Стария завет. бꙑваѫтъ. тенїѣ. г҃. а҃ ѿ҇ схода. поѧтъ моіс снꙑ іꙁлев Е 30а 8—9 2. Изход; място, откъдето се излиза прꙁьр на вноградъ съ ... оград  острогомь. въходꙑ  сходꙑ его. іꙁбав отъ снѣга  мраꙁа СЕ 14а 5—6 Образно.  господѹ сходꙑ съмрьтьнꙑмъ вратомъ. въходꙑ сьмрьтьнꙑѧ вꙑ сътворсте. а сходъ самъ сътвортъ прде С 465.24, 25—26 3. Прен. Настъпване, поява; изгрев въ слънъці положі село его ... ѡтъ наѩтъка нбсі сходъ его СП 18.7 сходъ ѹтрѹ  веерѹ ѹкрасіш СП 64.10 4. Прен. Завършек, предел, край; кончина, смърт мос ꙇ лѣ. ѣже ѣвльша сѧ вь славѣ глаашете сходъ его. ꙇже хотѣаше съконьат въ лмѣ М Лк 9.31 З тꙑ сходъ жвота его СЕ 58b 4 тѹ бѫдетъ м жт дож  до схода дѹшꙙ моѧ С 204.3 5. Прен. Край, извод, заключение ако сьрꙙштѫ се дѣꙗн. кꙑ л обрꙙштѫ сходъ словѹ С 508.17 М З Е СП СЕ С Гр ἔξοδος διέξοδος ἄνοδος ісходъ ꙇсходъ Нвб изход ОА ВА НТ Бот Дюв НГер ЕтМл МлБТР АР РБЕ ДА