Старобългарски речник

сходатанкъ

сходатанкъ -а м Ходатай, застъпник хъ. же  їсходатанкъ стъ намъ. вьсѣхъ добръ С 479.27 Изч С Гр πρόξενος їсходатанкъ Нвб Срв ходатай ОА