Старобългарски речник
сходата
сходата
-ꙗ
м
Ходатай, застъпник
же бо сътвор днорожденꙑ сꙑнъ бож. се тꙑ сътворш протвѫ слѣ сво. мрѹ сходата бꙑваѧ
С
423.15—16
Изч
С
Гр
πρόξενος
Нвб
Срв
ходатай
ОА