Старобългарски речник
сѹсъ
сѹсъ
-а
м
ЛИ
Исус — Божият син, Месията и Спасителят на човешкия род. Съгласно новозаветната традиция роден във Витлеем от Дева Мария, жената на Йосиф. Проповядвал в Палестина и предал учението си на 12 ученици апостоли. Разпънат на кръст от римския наместник Пилат Понтийски
ꙇ се ꙁаьнеш вь рѣвѣ родш снъ. ꙇ нарееш мѧ емѹ съ
М
Лк 1.31
З
А
ꙇ тъ бѣ съ ѣко тремъ десѧтемъ лѣтъ нанаѩ. снъ сꙑ ѣко мьнмъ бѣ. ꙇосфовъ
М
Лк 3.23
З
ꙇсъ же сплънь дха ста. въꙁврат сѧ отъ оръдана
М
Лк 4.1
З
ꙇ вьнде съ въ каперънаѹмъ
М
Лк 4.31
ꙁапрѣт же съ дхѹ нестѹѹмѹ. ꙇ сцѣл отрока
М
Лк 9.42
З
А
СК
въшедъ съ въ цркⷡ҇ъ. наѧтъ ꙁгонт продаѭштѧѩ. ꙇ кѹпѹѭщѧѩ в цркве
М
Мк 11.15
З
ꙇ слꙑшавъ ѣко съ наꙁарѣннъ естъ. наѧтъ ꙁъват глат. сне двдвъ с помлѹ мѧ
М
Мк 10.47
З
гла мъ платъ. то же сътворѭ са нарцаемааго ха. глашѧ емѹ вьс. да пропѧтъ бѫдетъ
М
Мт 27.22
З
А
СК
петръ же вьнѣ сѣдѣаше на дворѣ. ꙇ прстѫп къ немѹ една рабꙑн глѭщ. ꙇ тꙑ бѣ съ смь галлескꙑмъ
М
Мт 26.69
З
А
СК
ꙇсъ же въꙁъпвъ глсмъ вьльемь спѹст дхъ
М
Мт 27.50
З
А
СК
вьскрьсъ же съ ꙁа ѹтра въ пръвꙑ соботѣ. ѣв сѧ прѣжде мар магдалн
М
Мк 16.9А
ꙇса щете наꙁарѣнна пропѧтааго. въста нѣстъ съде
М
Мк 16.6
З
А
тѣмже ісъ да осттъ люд своеѫ кръвїѫ. вънѣ вратъ прїѧтъ мѫкѫ
Е
34а 7
ꙇсе сне двъ. помлѹ нꙑ
СЕ
33b 15
(не б)ѫді ѹбо пеальнь брате. слꙑшавъ ѣко іс прѣданъ бъⷭ҇і
К
3b 36
по срѣдѣ двѣма жвотома поꙁнанъ бꙑвъ. ꙇѵ снъ бж. по срѣдѣ оцю і дха
К
13b 27
Срв.
С451.2
даждъ м тѣло мрьтво на погребен. оного осѫжденаꙿаго отъ тебе. їсѹса наꙁареа їсѹса нштааго. їсѹса бесхрамнка. їсѹса сего вдꙙштааго (!) нага. сьмѣренааго їсѹса. ѫꙁьнка їсѹса. окръвенааго страннааго
С
454.17, 18, 19
сѹсъ навъгнъ
᾿Ιησοῦς Ναυή
Исус Навин — наричан и Осия [Чис 13.18, 16], предводител на израилтяните след Мойсей; ок. 1220—1200 г. пр. н.е. превзел Ханаан и поделил земята между израилските племена. Пр. на 1 септември [18 и 19 септември]
наѧтъкъ ндктѡнѹ ... поко ісу навгнѹ
Е
20а 15
ѳї памⷮ҇ѧ ісѹ навгнѹ
Е
35а 12
сѹсъ хрьстосъ
᾿Ιησοῦς Χριστός
Исус Христос [вж. Исус]
сего рад въсе тръпⷧѫ ꙁбранꙑхъ рад. да т спсене ѹлѹѧтъ сѫщее о хѣ їсѣ
Е
1а 17
могѫщомѹ же ѹкрѣпт вꙑ ... по ѡкръвеню танꙑ ... поꙁнавъш сѧ. еднѣмъ прѣмѫдромъ бмъ схмъ ... слава
Е
4б 13
раꙁѹмѣте апстла. архереѣ. сповѣданѣ нашего іс ха
Е
25а 16
ꙇ кланѣетъ сѧ тебѣ едномѹ бѹ оцю. едноѧдѹмѹ снѹ твоемѹ. гю нашемѹ схѹ
СЕ
23b 17
ое га нашего сха. блв раба твоего сего
СЕ
94b 22
вꙑ же братьѣ подобьні бꙑсте црквамъ бжіѣмъ сѫштмъ въ іюдѣі о хѣ ꙇсѣ
К
3b 19
о погребен тѣла гнѣ. і ба нашего іѵ ха
К
12а 33
ꙁапрѣтвъ дѹхомь прꙁъва сьвꙙꙁа. въ мꙙ сѹ хрьстоса
С
45.9
блаженꙑ богъ. же дꙿноꙙдааго сна свого сѹ хрьста посълавꙑ
С
109.22
ного ба не ꙁнаѭ раꙁвѣ га мого їс хса
С
117.29
с хъ ѡделѣ
БН
М
З
А
СК
Б
ЗП
О
Н
У
Е
СЕ
К
С
Х
БН
П
Гр
᾿Ιησοῦς
Χριστός
Κύριος
Υἱός
От
евр
Jehošua
’бог [Яхве] е помощ’
ісѹсъ
ꙇсѹсъ
їсѹсъ
Нвб
Исус
ЛИ
СтИл,РЛФИ
Срв
Исуски
ФИ
СтИл,РЛФИ