Старобългарски речник
стѫпт 
стѫпт -стѫплѭ -стѫпш св Отделя се, изляза отнякъде, напусна нещо ѡ кольм сьребролюбьство ꙁьло. тѣмь бо ѹенкъ апостольска стѫвъ (вм. стѫпвъ, Север., с. 426, бел. под линия) рꙙдѹ. ѹдавьню ѫже прѧ С 426.14 Изч С Гр ἀπορρήγνυμαι Нвб Срв изстъпя се ОА ВА РБЕ