Старобългарски речник
стѣкат 
стѣкат -стѣкаѭ -стѣкаш несв 1. Извирам, изтичам [образно] радѹ сѧ благодѣтьнаа стаа брце дѣво. тобоѭ бо намъ стѣкаѭтъ лѹьшаа СЕ 85а 25—26 женоѭ въꙁдрасте ꙁъло.  женоѭ стѣкаѭтъ лѹьшаꙗ С 251.7 2. Изтичам докрай, изчерпвам се, преставам да тека прснотекꙑ. ꙇ не стѣкаѩ. жвѧ. ꙇ свѣтелъ ꙇстоьнкъ. сѫщ СЕ 63а 17—18 Изч СЕ С Гр πηγάζω βρύω Нвб Срв изтичам, изтека ОА ВА НТ АК Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР РБЕ ДА