Старобългарски речник
стьнт 
стьнт -стьнѭ -стьнш св Стрия, превърна в прах, унищожа нещо  съкрѹшітъ гь кедрꙑ ліванъскъѩ. ї стъні (вм. стънітъ, Север., с. 34, бел. под линия) ѩ (ѣ)ко телець ліваньскꙑ СП 28.6 Образно. поженѫ врагꙑ моѩ ... стънѫ ѩ ѣко прахъ прѣдъ ліцемъ вѣтра СП 17.43 Изч СП Гр λεπτύνω стъніт Нвб изтъня ОА Дюв НГер ЕтМл МлБТР АР РБЕ ДА