Старобългарски речник
стьлѣнь 
стьлѣнь -ꙗ ср Тление, изтление, игниване, смърт каѣ полъѕѣ во кръві моеі егода сънідѫ вꙑ стълѣнъе СП 29.10 тꙑ же бже ніꙁъведеші ѩ въ стѹденецъ стълѣньѣ СП 54.24 тѹ ремꙗ ꙗко въ ꙗмѣ тньнѣ въ адьстѣамь гробѣ.  съмрьтьнѣѣмꙿ стьлѣн С 461.2 кде же съмрꙿть ѹмрьтв.  како стьлѣн стьл С 463.5 вьстанѣте подѣте отъсѫдѹ. отꙿ стьлѣньꙗ вь нестьлѣнь. отъ съмрьт въ жвотъ С 470.11 Душевна гибел, вечна пагуба за душата. ѣко не оставіші дшѩ моеѩ въ адѣ. ні дасі прѣподобънѹмѹ своемѹ відѣт істълѣньнѣ (погр. вм. істълѣньѣ, Север., с. 15, бел. под линия) СП 15.10 блс дше моѣ гѣ ... ꙁбавлѣѭщаго отъ стьлѣньѣ жвотъ твоі СП 102.4 ꙇбо отъ праведънꙑхъ дѣані ꙁаінаемъ блаженое жтье. да відімъ съ страхомъ. ъто семѹ стьлѣнье. бжі ꙁаконъ съкаꙁаетъ К 1b 26 посъланъ бꙑстъ свободь отъ грѣха. къ не прмьѭшт стьлѣньꙗ С 244.21—22 правьденъ сѫдъ бож. ꙗко не дастъ прѣподобьнѹѹмѹ, свомѹ, вдѣт стьлѣнꙗ С 235.9 да вьꙁдетъ ꙁ стьлѣнꙗ жвотъ мо кꙿ тебѣ г бже мо С 461.30 вьскрьсен ... вдмъ ... славꙙште вьскрѣшьшааго нꙑ. отъ стьлѣнꙗ хса С 471.8—9 пртварѣтъ его ... бол҄е прьвааго прложт беꙁаконь ... ѹбт го насленѫѭ отъ н҄его отроковцѫ поваждаатъ ...  прьвꙑ ꙁълъ сотона къ стьл҄еню бо ѹбо прлагаетъ С 522.1 беꙁ стьлѣньꙗ a) ἄφϑαρτος Нетленен, безсмъртен въстрѫбтъ бо  мрьтв вьстанѫтъ. беꙁъ стьлѣнꙗ С 318.4—5 b) ἀφϑαρσία Нетленност, безсмъртие да постгнетъ мѣрѫ съвръшенѣ ... ꙇ вѣрѫ съблюдетъ.  облѣетъ сѧ беꙁъ стьлѣнѣ (погр. вм. въ беꙁстьлѣне, Фърчек, с. [158] 577II, Нахтигал, с. 310, бел. под линия) аћлъ СЕ 99b 5 Изч СП СЕ К С Гр φϑορά διαφϑορά стьлѣн стълѣнье стълѣнъе Нвб изтление остар книж ОА ВА МлБТР РБЕ