Старобългарски речник
стъ 
стъ -ꙑ прил мест I. прил 1. Истински, действителен аб же аꙁаахѫ танꙑѧ хъ страст.  вьстаꙗхѫ ѹкрѣпьꙗмꙑ. стꙑмъ  прснꙑмъ съдравїмъ С 557.6—7 по въдръжан м въꙁдръжаньмъ стꙑмъ ... по работан м непороьнѣ бв лѣтъ. н҃. ... въ блѫдьнѫѭ погꙑбѣль въпадохъ С 525.13 2. Истински, какъвто трябва да бъде, най–добър грꙙдетъ бо стꙑ ловѣколюбьць С 460.5 Искрен, чистосърдечен. богъ не хотꙙ сьмрьт грѣшънꙑмъ ... не вьсѹе н вътъште толкааго страданьꙗ.  многѹѹмѹ трѹдѹ продлъжт сꙙ попѹст. вѣдꙑ бо го сто  велко покаꙗнь С 529.9 3. Същият, непроменен в наѧтъкъ тꙑ г ꙁемлѫ основ(а)  дѣла рѫкѹ твоею (с) ... тъ. тꙑ же прѣбѫдеш ... ко рꙁа обедъшаѫтъ (!) ѣк ... дѫ съвеш ꙁмѣнт ... же сꙸ҇т ес Е 7а 9 II. мест Самият, този вѣрѫ мѣте м. ꙗко аꙁъ въ оц  оць въ мнѣ. аще л же н ꙁа стаꙗ дѣла вѣрѫ емлете СК Йо 14.11 В съчет. смест. тъ, сь, онъ — същият ѡ окан ꙁаконопрѣстѫпꙿнц мѫтел҄е. онъ стꙑ стъ съкрѹшвъ въ їѡрдⷩаꙺхⷭъⷦꙑ водахъ. главꙑ ꙁмевъ вашхъ. сь стъ стъ. облвъ крьстомъ.  поꙁорѹ сътворвъ.  ослабл҄ь жлꙑ вашꙙ. тъ стꙑ стъ. съвꙙꙁавꙑ  омраъ.  въ беꙁдьнѫ посьлавъ вꙑ сь стꙑ стъ посꙑлаѧ вꙑ въ огн҄ь вѣьнꙑ С 467.2, 4, 5, 7 Изч СК Е С Гр ὁ φύσει καϑαρός ἀκριβής ὁ αὐτός οὗτος ἐκεῖνος Нвб ист диал поет ОА ВА НТ НГер МлБТР ДА истий, исти о НГер ЕтМл БТР