Старобългарски речник
стѹканьнъ 
стѹканьнъ -ꙑ прил същ стѹканьнꙑ м ед стѹканьн м мн τὰ γλυπτά Истукан[и], идол[и] ї прогнѣвашѩ і на хлъмѣхъ своіхъ. ї въ істѹканьнꙑхъ своіхъ раꙁдражішѩ і СП 77.58 да постꙑдѩтъ сѩ вьсі кланѣѭштеі сѩ істѹканьімъ СП 96.7  створішѩ телецъ въ хорівѣ.  поклонішѩ сѩ стѹканънмѹ СП 105.19  работашѩ стѹканънꙑмъ іхъ СП 105.36  пролішѩ ... кръвъ сновъ своіхъ ї дъщерь. (реі). ѩже пожръшѩ стѹканънꙑмъ хананъскꙑмъ СП 105.38 Изч СП істѹканьнъ стѹканънъ Нвб Срв истукан ОА ВА АК НГер ЕтМл МлБТР БТР АР РБЕ