Старобългарски речник
стрѧст 
стрѧст -стрѧсѫ -стрѧсеш св 1. Изтърся, почистя нещо с тръскане  елко не прмѫтъ васъ. сходѧште отъ града того. прахъ отъ ногь вашхъ стрѧсѣте. въ съвѣдѣне на нѧ А Лк 9.5 2. Изтърся, изхвърля, изсипя нещо  въвръгошꙙ ꙗ въ огн҄ь.  бѣаста въ огн҄ поѭшта  хвалꙙшта бога.  се агꙿг҄елъ гнь съшедъ съ небесе. стрꙙсе вънъ пештьнцѫ съ огн҄емъ.  не дастъ огню сътѫжт ма С 5.22—23 Образно. їсповѣдате сѩ гю ... ꙁдрѩсъшю (вм. стрѩсъшю Север., с. 176, бел. под линия) фараоса ї слѫ его въ море ръмъное СП 135.15 3. Изпусна, оставя нещо да падне, изтърся повелѣшꙙ прнест съвалъмꙑ мѣдънꙑ.  раждегъше ѧ пае огн҄ѣ. подъложшꙙ подъ обѣ паꙁѹсѣ  рѣшꙙ к н҄емѹ ... аште с паꙁѹхꙑ стрꙙсеш любо  днъ съвалъмъ.  да падетъ на ꙁем. то да вѣс ꙗко ѹже вѣмъ ꙁвѣсто ꙗко отъвръже сꙙ бога свого С 264.3 Изч А СП С Гр ἀποτινάσσω ἐκτινάσσω ἐξεάω ꙁдрѩст Нвб изтреса ВА НГер ЕтМл МлБТР РБЕ ДА