Старобългарски речник
стрѣбл҄ень 
стрѣбл҄ень -ꙗ ср Очистване, изчистване; освещаване моⷧ҇ на стрѣблене кладѧꙁю.  новѹ стоьнкѹ СЕ 21а 17 Изч СЕ стрѣблене Нвб изтребление остар ОА ВА АК НТ Бот БТР АР